Постинг
08.08.2014 21:21 -
И заваля...
Замлъкнаха лепите.
Небето сиво – също замълча.
Окъпа се в сълзи светът,
изгубиха се стъпките в прозрачност.
И заваля от онзи дъжд,
в който няма смисъл
нечии ръце да те прегръщат.
Сам си в болката
и сивите очи на локвите
поглъщат сянката ти жално.
И заваля.
Без спомен за лъчи.
Прегърбеното лято е октомври,
люлеят се бесилките на дните.
И заваля.
А твоят плач е секнал
и тежи в гърлото като олово.
Сърцето ти е стрък удавена трева…
И заваля.
И заваля.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
