Постинг
04.07.2013 04:37 -
Ще разкъсам...
Ще разкъсам
тялото си глупаво,
което няма как да полети;
което няма как да се понася
леко между къщите,
ефирно през прозорците
да преминава,
през времето
до теб да идва. Прозрачен,
сънен лъч небесен
и лек подобно сива пепел.
Лъжа са пътищата долу,
каменни стени - лъжа са,
чуй ме като тиха песен. Целува те зората,
с моите очи целува,
розови и бистри -
всеки път след тъмна нощ,
останала без сън
и без отмора,
с разпуснати коси
и сива пепел по крилете. Призрак странен,
няма плът и няма кръв;
вятър съм през мислите свободни,
стълба от земята за небето.
Не се страхувай и ела...
Ако ли не -
не се буди. Сънувай.
тялото си глупаво,
което няма как да полети;
което няма как да се понася
леко между къщите,
ефирно през прозорците
да преминава,
през времето
до теб да идва. Прозрачен,
сънен лъч небесен
и лек подобно сива пепел.
Лъжа са пътищата долу,
каменни стени - лъжа са,
чуй ме като тиха песен. Целува те зората,
с моите очи целува,
розови и бистри -
всеки път след тъмна нощ,
останала без сън
и без отмора,
с разпуснати коси
и сива пепел по крилете. Призрак странен,
няма плът и няма кръв;
вятър съм през мислите свободни,
стълба от земята за небето.
Не се страхувай и ела...
Ако ли не -
не се буди. Сънувай.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99