Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2014 02:32 - РИЗА.
Автор: cvetennekrolog Категория: Лични дневници   
Прочетен: 578 Коментари: 0 Гласове:
3



 Отне ти Го -

замята, която все с еднаква жадност

ще поглъща

внезапните, лъчисти дъждове

и слънцето, което със сухи устни

я допира…

Той лежи в бял ковчег.

Ръцете му – върху гърдите

(а някога връз тях лежеше ти,

заспала сладко

и мечти по миглите ти бяха

като прашец от фея).

Червеи в златните Му къдри.

Пръст по устните заспали.

Проклятие е, че помниш

всичките внезапни дъждове

и вместо червеите тлъсти,

сребърни игли играха

по неговите къдри.

Две деца, които скачат в локвите

или се смеят, хванали ръце във въртележка.

Но не питай ти земята,

а небето питай -

къде ли е сега душата,

която галеше те с обич пъстроока?

Небето питай и се взирай -

онзи облак там, нима не е легло от пух?

Не може там да е заспал -

сред гробница от кости и забрава…

 

***

 

Навлече бялата Му риза.

И сякаш беше втора кожа,

сля се с нея… И заплака.

 



Тагове:   небе,   облаци,   риза,   земя,   дъжд,   червеи,   Пух,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cvetennekrolog
Категория: Лични дневници
Прочетен: 93502
Постинги: 148
Коментари: 21
Гласове: 99
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031