Живея в сърцето на девица,
с нежен смях изгубена в мъглите,
видение с кожа млечнобяла,
сведени ресници в нощен мрак.

Живея в сърцето на девица,
сълзите й са сълзи на океан.
Тънките й вежди са усмивки,
плавно греят по печалното лице.

Живея в сърцето на девица,
ледена и ничия, 
но топла като лято,
с длани розови от смях.

И сърцето й легло е,
трепетна коприна,
убежище на сладък сън.

Живея в сърцето на девица
и така добре познавам
меките извивки на гласа му.

Не чуват страшните мъже, 
когато тя се смее.
Не търсят мъжките ръце,
когато тя се крие.

Живея в сърцето на девица,
мила и сама.
Ликът й не е ясен, но трепти,
тъй както в злато тръпне
на слънцето ликът прекрасен.