Някъде през есента е.
Ден без слънце.
Небето е сиво от край до край.

Този залез е наш
и не трябва да бягаме

Замлъкнаха лепите.
Небето сиво – също замълча.
Окъпа се в сълзи светът,

Тялото ми е роса в хладна утрин,
стъклена и крехка,
по която паяжини ще изплетат

Отне ти Го -
замята, която все с еднаква жадност
ще поглъща