Постинг
15.10.2013 03:24 -
Лична собственост.
Автор: cvetennekrolog
Категория: Лични дневници
Прочетен: 574 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.10.2013 03:25
Прочетен: 574 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 15.10.2013 03:25
...Но ставаш странно сладък, щом си кажа, че си мой - непокътнат, непомислен, немечтан от друг; дори и лекокрилата ти свобода не може да се мери с отровата на тази сладост.
А толкова обичам, когато си свободен - спокоен и замислен, вгледан някъде далеч, в по-красиви светове, в очи на други същества... Очите ти по-сини стават някак.
Не ми помага, знай, защото винаги ще искам горното. А да искам горното, не е ли да искам себе си?
Или пък е отмъщение, с което, ставаме еднакви пред живота и смъртта си... Не съм свободен вече и не си свободен ти. Отвъд това, което виждаме, прекарана е нишка, свързва твоето сърце с моето сърце и така са две сърца, обречени едно към друго, които да се търсят все. Защото не е свят на вечност, а на кратки мигове; и в тия кратки мигове не виждам синьото в очите ти, а само звезден мрак.
А толкова обичам, когато си свободен - спокоен и замислен, вгледан някъде далеч, в по-красиви светове, в очи на други същества... Очите ти по-сини стават някак.
Не ми помага, знай, защото винаги ще искам горното. А да искам горното, не е ли да искам себе си?
Или пък е отмъщение, с което, ставаме еднакви пред живота и смъртта си... Не съм свободен вече и не си свободен ти. Отвъд това, което виждаме, прекарана е нишка, свързва твоето сърце с моето сърце и така са две сърца, обречени едно към друго, които да се търсят все. Защото не е свят на вечност, а на кратки мигове; и в тия кратки мигове не виждам синьото в очите ти, а само звезден мрак.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
